Въпреки доказаното си предимство, вариатора е част, която води след себе си определени главоболия, особено след пробег 150-200хил. км.
Доказаталство за повредата му е характерното тракане (аз го оприличавам на шума от мотора на добре работещ дизел ).
Вариантите за решаване на проблема са общо три - най-лесния е да се примирим с тракането и да не се занимаваме със смяната му. Не се препоръчва. Друго решение е да се купи ремонтен комплект (шайба и пружина ~ 15лв) и само те да се сменят. Крайно неефективна мярка.
И последния, правилен - смяна на цялото устройство. Преди да покажа това как се прави, искам да обърна внимание на следния факт: често причина за повреда на вариатора, особено след не голям пробег е дефект в работата на масления клапан, осигуряващ смазването му. Най отдолу съм показал как да се направи профилактика на този клапан и как да се провери работата му.
Внимание! Смяната на вариатор не е никак лесна работа. Освен специализиран инструмент, трябва да се познават основите на ДВГ, особено газоразпределянето! Имам представа как вървят цените за труд и мога да твърдя, че си струват всяка стотинка, защото има и известен риск. Умната!

Цялата тема може да се ползва отчасти и като нагледен материал при смяна на ангренажен ремък.
******************************************************************************
Смяна вариатор, Алфа 145/146/156 TS. (При модела 156 има известни разлики!)
Необходими инструменти:
1. Пълен набор гаечни ключове, лули, звездогачени.
2. Комплект шестограми и торксове.
3. Ангренажен комплект (несериозно е ако се монтира обратно стария ангренаж; съвет - планирайте смяната на вариатора да съвпадне с тази на ангр. ремък)
4. Нова гарнитура за капака на клапаните.
5. Блокиращи "пети" за двата разпр. вала. + "F"-образен лост.
6. Менгеме + 2 букови трупчета (прибл. размери - 80х30х80mm)
7. Динамометричен ключ.
8. Лепило за метал (червен локтайд).
9. Маркер или маркираща боя.
И разбира се, нов вариатор.

Време за работа - цял ден и то ако не се закучи нещо. Два черепа, закрито пространство (гараж), каса бира, литър кафе, безалкохолно или кой, каквото обича...
*******************************************************************************

Развиваме шайбата на коляновия вал.
Отстраняваме бобините, свещите и капака на клапаните, заедно с гарнитурата.
Завъртаме коляновия вал по час. стрелка, докато разпределителните заемат позиция, при която специалните за целта пети паснат на местата си. Уверяваме се, че белега на вътрешната шайба кол. вал, съвпада с този, изсечен на самия блок на двигателя!(Установяваме ГМТ на 1-ви цил.)
Отстраняваме 3-тата оригинална пета и на двата вала и монтираме фиксиращите на техните места.

Разхлабваме автоматичния обтегач и отстраняваме ремъка.
Демонтираме зъбното колело, както и опорната планка (със стрелките).

До тук всичко е относително лесно и бързо. Тепърва следва по-сериозната дейност. Тъй като петите, които ползвахме, не бяха наши, собствени, не посмяхме да рискуваме и да ги използваме като опора за да развием вариатора от вала. Самият той е страхотно затегнат, като на всичко отгоре е и лепен и съществуваше опастност да ги подбием или усучем. По правило, именно с помоща на тези фиксатори, вариатора се развива, сменява и в последствие затяга. Ако не се получи или фиксаторите на са ваши, както в нашия случай, трябва да се "изхитрим" и да направим следното:
Монтираме обратно зъбното колело на всмук. вал. Със зегер клещи сваляме зегер шайбата от вътрешната част на вариатора.

Вадим зъбното колело, заедно с кожуха на вариатора.
Сваляме всички пети на всмукателния вал и го изваждаме заедно с "остатъка" от вариатора. Стягаме вала в менгеме през трупчета (нямам достатъчно снимки, точно за тази операция, фотоапарата сдаде багажа) и с тръбен ключ ТРЯБА да успеем да го развием.

При нас обаче гадината не поиска да трепне.
Започнахме да се притесняваме, че вала ще се скъса. След час-два умуване и опити, взехме радикално решение - стругар. Наш познат го закачи на супорта на струга и за секунди го разви.
Почистихме остатъците от заводското лепило, намазахме с червен локтайд резбата на новия и го завихме на мястото му, на ръка. В последствие го дозатегнахме, чрез зъбната шайба, ползвайки "F"-образен ключ с дълго рамо. Фиксирахме взаиморазположението на валовете, монтирахме новия ангренажен комплект (ремък, обтегач, паразитно колело), опънахме го по правилата и след проверка върнахме всички елементи по местата им.
Палнахме каручката и о! - тишина и приятно мъркане на мотора
***********************************************************
***********************************************************

Сега малко за масления клапан.
Това е едно елементарно електромагнитно устройство, което на базата на управляващо напрежение пропуска масло за смазване на триещите се части.
Доколкото съм запознат, клапана сработва след 2500 об/min и температура на двигателя, по-голяма от 42°С.

В нашия случай със сигурност тази чамуга не работеше. Причина - спукани спойки на бобинката му.
Откачаме куплунга и сваляме клапана - закрепен е с помоща на две винтчета (шестограм #5).

************

След старателното му почистване (може и преди това) подаваме външно захранване 12V DC; клапана трябва да "чукне", а иглата да се премести. Това е. Нищо сложно. Монтираме го обратно и сме готови. Успех.

Браво колега, при толкова подробни указания (като по учебник) , всеки с този проблем с мерак ще запретне ръкави и сам ще си го смени

Като се сетя че заради този вариатор се бях отказал от попупката на една Ланча Дедра,сега ми става даже малко смешно
Колега много полезна тема за толкова често срещан проблем.

Първия път и аз малко със страх подходих. Съвсем скоро ще се пробваме и на един японец, те също са с подобна фазоизменяща урудка.